12 мая 2012 г., 22:26

Против 

  Поэзия » Любовная
579 0 1

Сънувах някаква камара паразити,

превръщащи душата ми във суша.

Ти казваш, че си бил против сълзите,

но някак си отказвам да те слушам.

 

Не се надявай пак да ме усмихнеш -

от сълзите ми и дъждът се заразява.

Под удара на думите ти стихнах.

Против ли си?! Усещай се тогава.

 

Камината пред мен чернее хладно.

Обезцени се крайно твоето „против”.

Душата ти ще се примоли гладна,

щом ненадейно ти припомни, че си жив.

 

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей адашче,първа съм да коментирам прекрасното ти творение.Поздрав!
Предложения
: ??:??