Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат
света, но те са много изтощени.
Крилата им над нас с молба кръжат –
от тебе търсят помощ и от мене.
Къде остана, няма ни един
от хората по божия направа?
А Бог изпрати своя свиден син
греха ни да изкупи. Оттогава ...