30.11.2024 г., 19:19 ч.

Протуберансите на злото 

  Поезия » Философска
332 6 16
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат
света, но те са много изтощени.
Крилата им над нас с молба кръжат –
от тебе търсят помощ и от мене.
Къде остана, няма ни един
от хората по божия направа?
А Бог изпрати своя свиден син
греха ни да изкупи. Оттогава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??