Прозично

Feb 29, 2012, 9:58 AM

Poetry » Love

720 0 1

Прозаично
Защо почука на вратата
на онемелия ми дом
и без да чакаш да отворя,
подхвърли мъничко писмо?
От миналата ни раздяла
изтече половин живот,
обвих я в старо одеяло,
без спомен за добро и зло.
Защо прониза тишината
и възкреси един рефрен?
Та как ще продължа нататък ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прозично

Want to read more?

Random works