Прозично

29.02.2012 г., 9:58 ч.

Поезия » Любовна

725 0 1

Прозаично
Защо почука на вратата
на онемелия ми дом
и без да чакаш да отворя,
подхвърли мъничко писмо?
От миналата ни раздяла
изтече половин живот,
обвих я в старо одеяло,
без спомен за добро и зло.
Защо прониза тишината
и възкреси един рефрен?
Та как ще продължа нататък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прозично

Искате да прочетете повече?

Предложения