Прозаично
Защо почука на вратата
на онемелия ми дом
и без да чакаш да отворя,
подхвърли мъничко писмо?
От миналата ни раздяла
изтече половин живот,
обвих я в старо одеяло,
без спомен за добро и зло.
Защо прониза тишината
и възкреси един рефрен?
Та как ще продължа нататък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация