Apr 2, 2020, 12:48 PM  

Прозрачно небе 

  Poetry » Love
704 6 19
Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни
където не дръзнах да бъда края в безкрайност.
Навярно светът полудял е от лютите рани
от Юди ,с най-искрени.. клетви за вярност.
Нощта бе събрала топлината на цяла Вселена
в човешко ,до болка, сърце и забързано дишане
усещах до мен мекота и любов кадифена
Навярно бях твоя .. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Random works
: ??:??