2 abr 2020, 12:48  

Прозрачно небе 

  Poesía » De amor
616 6 19

Нощта бе изпила топлината на летен следобед,

а ти бе събрал в очите си цялото слънце.

На Изток валяха звезди, а Запада с поглед

събличаше целия свят в прозрачно небе,

където с криле от мечти полетя любовта ни

където не дръзнах да бъда края в безкрайност.

Навярно светът полудял е от лютите рани

от Юди ,с най-искрени.. клетви за вярност.

Нощта бе събрала топлината на цяла Вселена

в човешко ,до болка, сърце  и забързано дишане

усещах до мен мекота и любов кадифена

Навярно бях твоя ..

                                             а Бог ме обичаше.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??