На улицата видях веднъж - 

срещу мен вървеше една двойка.

Тъжно и мрачно ми стана изведнъж...

Аз бях просто една самотна девойка.

Те вървяха хванати за ръце.

Огледах ги - не бяха първа младост.

Но сякаш носеха едно сърце,

а на лицата им бе изписана такава радост.

На какво се радват, недоумявах аз.

Времето бе криво и мрачно - като мен.

Замръзвах. Бързах. И час по час,

броях минутите на отминаващия ден.

А те вървяха заедно. Засмени.

И сякаш им беше топло на душата.

Изглежда с нищо не бяха обременени.

Толкова далечна и непозната им бе тъгата.

Спрях се. И ги питах. Исках да узная

каква е тяхната рецепта тайна.

И аз исках да живея като в рая.

Може би някаква отвара необичайна?

Но никаква рецепта не узнах...

Щастието се крие във това:

(досетих се, сама прозрях)

да има кой да те стопли, да ти подаде ръка.