На улицата видях веднъж -
срещу мен вървеше една двойка.
Тъжно и мрачно ми стана изведнъж...
Аз бях просто една самотна девойка.
Те вървяха хванати за ръце.
Огледах ги - не бяха първа младост.
Но сякаш носеха едно сърце,
а на лицата им бе изписана такава радост.
На какво се радват, недоумявах аз.
Времето бе криво и мрачно - като мен.
Замръзвах. Бързах. И час по час,
броях минутите на отминаващия ден. ...