ПРОЗРЕНИЕ
Раздвоена във своите мисли,
с наранено до болка сърце,
търся спомени, вече излишни
и напразно протягам ръце.
Осъзнай се и вече не страдай! -
ми говори сърцето без край.
Стъпвай гордо и смело залагай,
за да сееш по пътя си рай!
Замисли се, защо се измъчваш?!
Погледни само миг във страни!
Престани все назад да се връщаш, ...