Прозрение

Oct 31, 2007, 4:43 PM

Poetry » Phylosophy

632 0 8

Кой обичам, не знам.
Но ми е тъжно сама,
без топли думи, любов
без ласки в звездната нощ.
Ела при мене, любов,
ела отново сега.
Прости ми ти лудостта
да отрека твойта власт.
Разбирам аз чак сега,
човек ли си, любовта
е цял живот спътник твой,
до сетния миг, до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прозрение

Want to read more?

Random works