Прозрение

31.10.2007 г., 16:43 ч.

Поезия » Философска

607 0 8

Кой обичам, не знам.
Но ми е тъжно сама,
без топли думи, любов
без ласки в звездната нощ.
Ела при мене, любов,
ела отново сега.
Прости ми ти лудостта
да отрека твойта власт.
Разбирам аз чак сега,
човек ли си, любовта
е цял живот спътник твой,
до сетния миг, до смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прозрение

Искате да прочетете повече?

Предложения