Jun 4, 2010, 11:57 AM

Прозрение (басня) 

  Poetry » Other
684 0 7

Впрегнато в долап със стар чекрък,

видях едно магаре да се върти във кръг.

Мухи го хапят, слънце жарко го гори,

то, ноздрите издуло, върти и все върти...

Гледах и се чудих, до смърт бе уморено.

"Но тази твар е луда! - мислех възмутено. -

Ни с крясък го подканят, ни пръчката играе,

но тича отзарана, върти, не си играе."

Но зърнах - пред носа му люлее се бодил.

"Да, той е взел ума му. Гладът го е влудил."

Мечтаейки да стигне примамливата стъв,

догонва, без да дреме, бодила, вързан с връв.

 

Така е и с Човека. Върти го в своя кръг

съдбата му нелека - житейския чекрък.

Подмамва го с надежди и с призрачни мечти,

с миражи го подвежда, а той - върти, върти...

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Скъпа, Елена, радвам се, че отново си ми била "на гости". Жалко, че животът ни диктува подобни теми! Още по-жалко е, че против волята си
    сме участници в трагедията на нашето съвременно "демократично" общество, написана от човекоподобни, които се опитват да ни превърнат в жалки твари, чиято единствена цел и радост в живота е да се докопат до насъщния.
  • Невероятно произведение!
    Поразяваща мъдрост...
  • Хареса ми!
  • Браво!
  • много добро!
  • Поздрав, Генка!!!
  • ден на текстове с поука.
Random works
: ??:??