Впрегнато в долап със стар чекрък,
видях едно магаре да се върти във кръг.
Мухи го хапят, слънце жарко го гори,
то, ноздрите издуло, върти и все върти...
Гледах и се чудих, до смърт бе уморено.
"Но тази твар е луда! - мислех възмутено. -
Ни с крясък го подканят, ни пръчката играе,
но тича отзарана, върти, не си играе."
Но зърнах - пред носа му люлее се бодил.
"Да, той е взел ума му. Гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне примамливата стъв,
догонва, без да дреме, бодила, вързан с връв. ...