„Лека нощ”- чувам гласа ти,
оставам сам със мислите си.
Мислите ми, които са свързани с чувствата,
чувства, които просто са твоето име.
То за почва с А, а аз те обичам!
Имам право на избор, все пак
и той е: ”Да умра или да умра.”
В първия случай просто трябва да дочакам утрото,
за втория не ми се мисли!
„И сам войнът е войн” - гласи клишето,
но това не се отнася за хората, които обичат.
Всеки ден се раждам и умирам,
всеки ден търся отговора,
всеки ден разбирам, че явно не знам въпроса!
Поглеждам свитата на кълбо улица,
угасва и последната крушка, като парче от нищото.
Оставам сам в сянката на тротоара,
малка хлебарка, която тромаво затваря очите си.
Мракът ме освобождава от необходимостта да виждам,
но аз виждам лицето ти - усмихнато!
© Петър Станев All rights reserved.