„Лека нощ”- чувам гласа ти,

оставам сам със мислите си.

Мислите ми, които са свързани с чувствата,

чувства, които просто са твоето име.

То за почва с А, а аз те обичам!

Имам право на избор, все пак

и той е: ”Да умра или да умра.”

В първия случай просто трябва да дочакам утрото,

за втория не ми се мисли!

„И сам войнът е войн” - гласи клишето,

но това не се отнася за хората, които обичат.

Всеки ден се раждам и умирам,

всеки ден търся отговора,

всеки ден разбирам, че явно не знам въпроса!

Поглеждам свитата на кълбо улица,

угасва и последната крушка, като парче от нищото.

Оставам сам в сянката на тротоара,

малка хлебарка, която тромаво затваря очите си.

Мракът ме освобождава от необходимостта да виждам,

но аз виждам лицето ти - усмихнато!