Светлина мъждука тъжно
на скалите, далеч от прибоя.
В спомени назад се връщам,
там помоли ме да стана твоя.
...
Там вълните мокреха краката,
възбуждаха и всички сетива.
Напираше в душата радост непозната.
... Опъна на лъка мократа тетива.
Право в сърцето ми изпрати
с думи, пясък и вода,
рисуваше ми замъци в позлата... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up