Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш,
ей толкова – вятърен порив –
току да се вдигнеш над мене,
току да отлитнеш нагоре.
Преди да понеча, ти вече
поемаш към нови простори.
По-ярък, но все по-далече –
о, миг, ти не ще се повториш.