Sep 22, 2017, 11:24 PM  

Птица 

  Poetry » Other
485 1 6

Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки – 
ти в моята шепа си птица
 

и толкова малко отнемаш,
ей толкова – вятърен порив – 
току да се вдигнеш над мене,
току да отлитнеш нагоре.
 

Преди да понеча, ти вече
поемаш към нови простори.
По-ярък, но все по-далече – 
о, миг, ти не ще се повториш.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??