Изгубена в предълбокото море,
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе,
там горе, в облаците бели,
ще открия своето сърце
и тези, дето преди мен са отлетели.
Лутам се в мрака на нощта,
вечна нощ и непрогледен мрак.
И безкрайна, тежка тишина…
Опитвам пак, и пак, и пак ...