Sep 2, 2009, 5:40 PM

Птицата 

  Poetry
1099 1 22

Предесенно разрових тишината

и птичи стон на дъното открих,

от който се изострят сетивата

и претворяват мисълта във стих.

 

А птицата, с надежда устремена

към топлината на отминал миг...

С лъжа от есента опитомена...

... сега сама на дъното лежи.

 

А всъщност, тази птица е душата,

умираща внезапно вътре в мен.

Че лятото за нея беше кратко.

Угасна онзи поглед вдъхновен

 

и бавно се отпуснаха крилете...

Погълна я студена тишина.

Но знам, че ще покълне като цвете,

защото сляпо вярвам в пролетта!

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??