eva_32 (Ева Корназова)
110 774
2.09.2009 г., 17:40 ч.

Птицата 

  Поезия
1095 1 22

Предесенно разрових тишината

и птичи стон на дъното открих,

от който се изострят сетивата

и претворяват мисълта във стих.

 

А птицата, с надежда устремена

към топлината на отминал миг...

С лъжа от есента опитомена...

... сега сама на дъното лежи.

 

А всъщност, тази птица е душата,

умираща внезапно вътре в мен.

Че лятото за нея беше кратко.

Угасна онзи поглед вдъхновен

 

и бавно се отпуснаха крилете...

Погълна я студена тишина.

Но знам, че ще покълне като цвете,

защото сляпо вярвам в пролетта!

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??