Птицата
С шума на отминаващото лято
и с огъня от опожарените поля
си отива птицата, която
от мъка едвам прошумоля,
когато с теб разделихме се тихо,
когато всички хоризонти сляхме
и аз нарисувах те в няколко стиха,
и всичко, което с тебе деляхме.
Но тя бе и единствен наш свидетел,
когато дарявахме си светове,
и раждаха се на любовта ни плодовете ...