Тя внезапно долита, над катуна кръжи
и луната в крилата ù къпе косите си.
Песента ù те кани да спреш да тъжиш
и да чуеш как в тъмното тропат щурците.
Как разпуква през юни листенцата мак,
а през юли от жито е златно полето,
как прискърцва каруцата в ранния злак
и е чисто от обич и радост сърцето.
За свободни души и открити очи
няма пътища скрити или тесни простори.
Да си беден е трудно, ала ти не гълчи,
щом душата ти светла със Господ говори. ...