На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата,
изливам мрак и светлина.
Друг път ги пускам в небесата,
но как да литнат без крила.
И свикнах все да са до мене
дори и в късни часове.
Приятел верен – всяко време
да пиша листът ме зове.
Понякога две думи само
дори и да напиша аз
той развълнуван с мене пламва
горим, горим до късен час.
Огньове палим посред нощи,
те топлят ни до сутринта.
Негаснещи две думи още,
на листа все ще си горят,
но той пак цял ще си остане
с две думи казани без глас.
От някой бяха поругани…
Крила на листа давам аз
и с всички други мои листи
да литне в синьото небе.
Те сътворени бели птици
понесли моите думи две…