На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата,
изливам мрак и светлина.
Друг път ги пускам в небесата,
но как да литнат без крила.
И свикнах все да са до мене
дори и в късни часове.
Приятел верен – всяко време
да пиша листът ме зове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up