TytoALBA (Албена Тотина)
36 94
Jan 13, 2018, 6:22 PM  

Пулсации 

  Poetry » Phylosophy, Other
1066 1 4

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

догаря и пулсира,

черепът се смачква и костите се изпаряват.

Аз станах толкова токсична,

че се принудих да напусна Рая

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “раждане” и “начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Вик.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

сърцето се притиска

в хватката на обстоятелства,

докато спре да пулсира.

Моите убеждения станаха толкова токсични,

че се принудих да напусна Истината

и да се променя завинаги.

После това ще го нарекат “съзряване” и “разумен цинизмъм”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Издишване. Умиротворение.

 

Всепоглъщаща болка.

Моето тяло агонизира,

пресоват се костите и вътрешностите

съвсем до неузнаваемост.

Аз стах толкова токсична,

че се принудих да напусна тялото,

което току-що се бях научила

да разбирам и приемам,

и се промених завинаги.

После това ще го нарекат “прераждане” и “ново начало”

други такива същите,

оцелели след трансформация.

Ще получа ли Суперсила,

или ще си остана токсична завинаги?

Светлина. Вдишване. Книга на Живота.

 

Аз пулсирам в Безкрайността,

свивам се и се разширявам,

завъртам се и се забавям,

приемайки своята нова същност.

После това ще го нарекат “живот”

други такива същите

безупречни Спирали на щастието.

 

=========

© Tyto ALBA

© Албена Тотина All rights reserved.

The work is a contestant:

Ново начало »

16 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??