Всепоглъщаща болка.
Моето тяло агонизира,
догаря и пулсира,
черепът се смачква и костите се изпаряват.
Аз станах толкова токсична,
че се принудих да напусна Рая
и да се променя завинаги.
После това ще го нарекат “раждане” и “начало”
други такива същите,
оцелели след трансформация.
Ще получа ли Суперсила,
или ще си остана токсична завинаги?
Светлина. Вдишване. Вик.
Всепоглъщаща болка.
Моето тяло агонизира,
сърцето се притиска
в хватката на обстоятелства,
докато спре да пулсира.
Моите убеждения станаха толкова токсични,
че се принудих да напусна Истината
и да се променя завинаги.
После това ще го нарекат “съзряване” и “разумен цинизмъм”
други такива същите,
оцелели след трансформация.
Ще получа ли Суперсила,
или ще си остана токсична завинаги?
Светлина. Издишване. Умиротворение.
Всепоглъщаща болка.
Моето тяло агонизира,
пресоват се костите и вътрешностите
съвсем до неузнаваемост.
Аз стах толкова токсична,
че се принудих да напусна тялото,
което току-що се бях научила
да разбирам и приемам,
и се промених завинаги.
После това ще го нарекат “прераждане” и “ново начало”
други такива същите,
оцелели след трансформация.
Ще получа ли Суперсила,
или ще си остана токсична завинаги?
Светлина. Вдишване. Книга на Живота.
Аз пулсирам в Безкрайността,
свивам се и се разширявам,
завъртам се и се забавям,
приемайки своята нова същност.
После това ще го нарекат “живот”
други такива същите
безупречни Спирали на щастието.
=========
© Tyto ALBA
© Албена Тотина Всички права запазени
Мерси, Дочка.