Jan 10, 2016, 7:00 PM

Пурпурен сън 

  Poetry » Phylosophy, Odys and poems
832 2 5
ПУРПУРЕН СЪН
Скърби!
Там където обзетите от лудост души крещят.
Тъжи!
Между черните планини,
на полето напоено със сиви сълзи,
лежи жена със сърце пронизано
от тежки вопли.
Викай!
За това, че безсмъртието ти е отнето.
Крещи!
Там, на полето сред гласовете древни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Вдъхновение нямаше. За момент затворих очи и си представих черните планини и падналата гъста мъгла на полето. Там лежеше тази безсмъртна жена, която се отказва да бъде такава. Спомня си за миналото, за това, че тя не е искала този дар. 

Тъй като пиша в сферата на научна фантастика (безсмъртие, Вселената, другият живот), това е част от моят сборник.

Random works
: ??:??