Краката - нестинарски се придвижваха,
неравното море от въглени гореше,
тук-там синееха по-старите,
на тяхно място нов демон бдеше.
Неясна глупост беше адмирирана
от болния ми мозък на жена,
да тръгна боса през пустинята -
под шатра при оазис казват, че била...
Грубеещи и още повече ще станат
петите ми, с пукнатини и кръв,
засъхнали сълзите все такива парят,
а тялото ми пясъчна е стръв... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up