16.12.2007 г., 12:31 ч.

Пустинен преход  

  Поезия
441 0 3
Краката - нестинарски се придвижваха,
неравното море от въглени гореше,
тук-там синееха по-старите,
на тяхно място нов демон бдеше.
Неясна глупост беше адмирирана
от болния ми мозък на жена,
да тръгна боса през пустинята -
под шатра при оазис казват, че била...
Грубеещи и още повече ще станат
петите ми, с пукнатини и кръв,
засъхнали сълзите все такива парят,
а тялото ми пясъчна е стръв... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Предложения
: ??:??