Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.
Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up