31 jul 2013, 20:41

Пустинно цвете 

  Poesía » Otra
790 0 3
Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.
Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??