Нещо (Нещичко Нещова)
23 39
May 5, 2012, 4:44 PM

Пустиня 

  Poetry » Love
1104 0 3

Неизказани сълзите парят на очите ми

и трънливи думи в пясъка са заровени.

 

Кому са нужни, щом няма кой да прочете,

щом няма как да стигнат до нечие сърце.

 

В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,

но никнат само тръни, наместо цветя.

 

Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,

ще намериш само шепа пясък на една скала.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красота!
  • Ти ме накара да се замисля... по-скоро егото тук не е намесено и няма суета- само опустиняването а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо
  • Равновесие
    върху релси надежда,
    като нож остри.
Random works
: ??:??