Нещо (Нещичко Нещова)
23 39
5 мая 2012 г., 16:44

Пустиня 

  Поэзия » Любовная
1102 0 3

Неизказани сълзите парят на очите ми

и трънливи думи в пясъка са заровени.

 

Кому са нужни, щом няма кой да прочете,

щом няма как да стигнат до нечие сърце.

 

В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя,

но никнат само тръни, наместо цветя.

 

Ти избра ми таз съдба, но когато ме подириш,

ще намериш само шепа пясък на една скала.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
  • Ти ме накара да се замисля... по-скоро егото тук не е намесено и няма суета- само опустиняването а иначе може би си прав, че е объркващо смесването на его и чувства, но на практика често се преплитат, а и кой е рекъл, че всичко е отчетливо отграничимо
  • Равновесие
    върху релси надежда,
    като нож остри.
Предложения
: ??:??