Jun 21, 2010, 1:00 PM

Пясъчни многоточия 

  Poetry
719 0 7
Морето ме връхлита със въпроси
за всичките години, оставено във самота,
една вълна обгръща с хлад нозете - босите -
посреща ме - нали съм у дома.
Какво да кажа...? Замъци строих, а после ги развалях,
тъй както в детството играех на брега,
във огъня горях, до кокала изпепелявах
душата си, и раните лекувах със солта
от хляба, дето все не стига,
играх задъхано на гоненица със смъртта,
а после със копринени криле - въздигах се
към върхове измамни, в облаци от суета... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??