danda (Даниела)
358 1120
21.06.2010 г., 13:00 ч.

Пясъчни многоточия 

  Поезия
662 0 7

 

 

          

          Морето ме връхлита със въпроси

          за всичките години, оставено във самота,

          една вълна обгръща с хлад нозете - босите -

          посреща ме - нали съм у дома.

 

         

 

          Какво да кажа...? Замъци строих, а после ги развалях,

          тъй както в детството играех на брега,

          във огъня горях, до кокала изпепелявах

          душата си, и раните лекувах със солта

 

         

          от хляба, дето все не стига,

          играх задъхано на гоненица със смъртта,

          а после със копринени криле - въздигах се

          към върхове измамни, в облаци от суета...

 

          

          Обичах много, и много ме обичаха,

          но Онзи от мечтите - не дойде,

          наивно чувствата си разсъбличах,

          на ръст пораснах, но все още съм дете...

 

         

          Приятелства изгубих милион,

          останаха ми шепа - за масата ми стигат.

          С тях блага дума имам и подслон

          от злото да ме пази, ако ме настигне...

 

         

          Така я караме с живота от години -

          в сълзи, във радост, в грижа, в самота.

          Богатства не спечелих, но пък лошото подмина

          прага ми - това ми е достатъчно сега...

 

         

          Разказах всичко, тръгвам си, Море!

          Отново ще ора бразди по мойте слепоочия,

          а дирята ми в пясъка ще издере

          за спомен - дълго многоточие.

 

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??