Изправени пред казана на Ада
Всички са равни
И тези с костюмите си на „Армани“
И онези, дето винаги били са просто голтаци
Дошли с едва крепящи душите им вехти парцали
Но щом ги свалиха
Заедно с дрехите на онези скъпари
До един се превърнаха на голички охлюви
Пълзящи в слузта си пред Великия съдник
Разпалващ огъня с вещина многолетна
И опушен във кладата още и още въглища хвърля
Да я подгрее за тази група поредна ...