Изправени пред казана на Ада

Всички са равни

И тези с костюмите си на „Армани“

И онези, дето винаги били са просто голтаци

Дошли с едва крепящи душите им вехти парцали

Но щом ги свалиха

Заедно с дрехите на онези скъпари

До един се превърнаха на голички охлюви

Пълзящи в слузта си пред Великия съдник

Разпалващ огъня с вещина многолетна

И опушен във кладата още и още въглища хвърля

Да я подгрее за тази група поредна

И щом разгоря се добре

Към новодошлите сърдито най-сетне погледна:

Бяха обичайната, нарамила греховете си паплач

Деляща се горе на бедни-богати

А сега треперещи започват да му се молят

В разкаяние дори и горчиво да плачат

Сякаш са пак там - на гишето на онази негова банка

Когато пак му се молеха

Да получат от него неизплатимата полица

С която ще бъдат известни мошеници

Последни пияници или просто много богати

И подписаха сами тази присъда

Че с греховете си ще Му бъдат верни до гроб

А след това са готови да бъдат в пъкъла и негови роби:

Но сега решила тълпата, че може да си изпроси

Още някой ден да им даде като отсрочка

Непрочели най-последната от договора точка

Че такава за никой, никога няма да има

Нали на охолство дълго се радваха

Пренебрегавали всеки закон и забрана

Спускали се към личната

Гладна за душите им бездна

И щом вече са тук

Душите им по договор ще бъдат сварени в казана:

Омръзна Му хленчът им къкрещ да слуша

И даде на пъргави демони - верни служители

Знака вече с нетърпение, отдавна очакван

Да бъдат натъпкани всички навътре

Като обещаващи щастие „добри“ политици

Пълнели търбусите си прижеве с лъжлива охота

С която започнаха да се настъпват

Да се дращят и задушават

Неколцина от възмущение си позволиха да протестират

Че неудобно е да са в котела събрани

Наедно със най-долната електорална семка

Но огънят обсебва душите им

И започва вече да пари

А неколцина завиха щом бяха разбрали

Че е време да плащат за вечните си изневяри:

- Това е нищо, просто лека загрявка!

Смее се дявол един, черен и старши по звание

И ги натиска да се връщат обратно със острата си лопата

Като ръга най-много онези

Примрели когато се чува

Как след малко ще ги залеят

Със изцедената от думите им вряща отрова

Която най-първо ги ослепява

А после с лъжите си отвътре изгаря

И наместо молитви започват да пискат

Че всяко разкаяние във хиляди язвички кипва

Докато не превърне душата в проядена рана

За стореното там - горе - в другото място

Което не са уважавали

И с наглостта си са унижавали

Плюейки на предупрежденията

Че го има Съдния ден за всяко деяние

И дано отвреме се сетят и потърсят от Бог покаяние

А те така и не бяха го чули

Че им се дава възможност да се поправят:

Но нали са били със скъпите си костюми

Броните в които са се чувствали недостижими

Банкери, кръчмари и подли лихвари

Сега им остава само да пищят докато се давят

Във врящото минало на „светци и безгрешници“

Измамно дарено им от властта на парите

Горящи също толкова добре, както горят и душите

Които, макар и късно, все пак осъзнават

Че тука наистина няма любимци

Избрани като тях - демократично

И във величието си ще страдат поравно и лично

Наедно с онези били някога най-бедни душици

Пропили живота си от унижение

Че са родени да служат в скотското си падение

На тези, дето сега най-много врещят, че искат пощада

Изплащащи пълното унищожение

На всеки спомен за това

Че били са някога „височайша“ особа

Или ровеща в калта на живота карикатура:

Обви ги бодливата истината за онази прокоба

Че има разплата след линията на живота

От който смъртта ги отнема с кикота

На дебнещата ги дълго във мрака хиена

И дявола - още по-черен - също като нея се смее

Загребвайки щедро от купчината

Поддържайки огъня

Обещава чистосърдечно, без да ги лъже

Щом някой отново попита

Колко ли дълго им се полага тук да се мъчат:

- Горе-долу цяла една идваща вечност!

И вече в казана разбират как всичко сторено, там, горе

Получено и взето докато били са

Все още записани в графата на „живи“

Като лицето на сребърна монета за тях се обръща

И със лихвите, докато горят

Даденото пак и отново ще им се връща

И няма да има промяна тази захапала душите им вечност

Защото във Ада сезоните не се и сменят

Само болката ще ги свива и мачка

Докато затрие всяко петно от бившата им грешна човечност...