dansyto (Данаил Таков)
817 3640
Mar 24, 2018, 1:15 AM

Пълнолудие 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
507 4 8

Ти спътницо, отново нас ориса

със мисли будни, със въпроси тежки

и вместо от съня да бъда слисан,

във теб се взирам, търся свои грешки.

 

Блестиш високо и нощта огряваш,

от твоята прегръдка сме пленени.

Защо съня ни, кръгла, пак смущаваш?

Превръщаш ни във диви, разярени.

 

Напрягаш ме и аз неволно чувствам

Вина човешка – трябва да призная,

щом пълна светиш, аз безмълвно буйствам,

до изповед доведе ме накрая.

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??