Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее...
Нощта е като храм за сетивата,
унасят се те в своята молитва,
а от безмълвието и от самотата-
един копнеж неосъзнат политва...
... Душата ми!... Душата ми се моли:
на Бог, на Божествата, на Всемира
и вярва- в чудеса ли, в що ли, ...