29.10.2014 г., 22:08 ч.

Пълнолуние... 

  Поезия » Друга
322 0 2

Пълнолуние...

 

На облака в златистите дантели

Луната замечтано се люлее...

Къде сега е вятърът, къде ли-

да духне, да погали, да повее...

 

Нощта е като храм за сетивата,

унасят се те в своята молитва,

а от безмълвието и от самотата-

един копнеж неосъзнат политва...

 

... Душата ми!... Душата ми се моли:

на Бог, на Божествата, на Всемира

и вярва- в чудеса ли, в що ли,

които в тая бяла нощ намира!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса! Само че нещо мъничко ми спъна прочита. "А от безмълвието и от самотата"... Не мислите ли, че ако се махне "от" ще е по-добре?
  • Красиво е!
Предложения
: ??:??