Nov 4, 2021, 3:34 PM

Пълнолуние 

  Poetry » Phylosophy, Other
385 1 0

Пълнолуние

                       на Е...

 

С теб стоим на брега:  удивени

от Великото чудо –Живота

как от толкова много Вселени

той Земята избрал да започне!...

 

И на нея събрал Красотата

със цялата щедрост от Бога,

а дори нас, Мъжът и Жената,

създал и дарил ни със Огън...

 

Но  и тъмно, и скучно в нощи́те

било́ и безлюбовно тогава,

и най-ярката,Бог от звездите,

сам избрал – и Луна да направи...

 

Но във нейната същност космична

добавил божесвено  вдъхновение –

при пълнолуние да се обичаме

поколение след поколение...

 

... Като топка от сребърна лава

огромна всред  облаци сиви –

виж, Луната замислено плава

и просветва, а после се скрива...

 

Разпиляните облаци греят,

тъмнината побягва обратно

към нощта и звезди се люлеят,

и красиви вълшебства загатват...

 

Тъй е тихо, че чува се Вятърът –

как замислен в нощта разпорежда:

той все облаци мъкне от някъде

и сгъстява ги, и ги разрежда,

 

после звънва с познати мелодии,

с дъх на нежност и нега в листата,

но и стихнал не спира да броди

и да търси Духът на Земята...

 

А възможно е той да намери

от нейде и още от Времето,

но при Пълнолуние сам Бог го отмерва –

подарявайки ни малко: Безвремие!...

 

...В тази нощ, като в Храм на Живота,

със молитва да влезем и с нея

там Любов да измолим от Бога,

но и Време да я изживеем!...

 

04.11.2021.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??