Пълнолуние
на Е...
С теб стоим на брега: удивени
от Великото чудо –Живота –
как от толкова много Вселени
той Земята избрал да започне!...
И на нея събрал Красотата
със цялата щедрост от Бога,
а дори нас, Мъжът и Жената,
създал и дарил ни със Огън...
Но и тъмно, и скучно в нощи́те
било́ и безлюбовно тогава,
и най-ярката,Бог от звездите,
сам избрал – и Луна да направи...
Но във нейната същност космична
добавил божесвено вдъхновение –
при пълнолуние да се обичаме
поколение след поколение...
... Като топка от сребърна лава
огромна всред облаци сиви –
виж, Луната замислено плава
и просветва, а после се скрива...
Разпиляните облаци греят,
тъмнината побягва обратно
към нощта и звезди се люлеят,
и красиви вълшебства загатват...
Тъй е тихо, че чува се Вятърът –
как замислен в нощта разпорежда:
той все облаци мъкне от някъде
и сгъстява ги, и ги разрежда,
после звънва с познати мелодии,
с дъх на нежност и нега в листата,
но и стихнал не спира да броди
и да търси Духът на Земята...
А възможно е той да намери
от нейде и още от Времето,
но при Пълнолуние сам Бог го отмерва –
подарявайки ни малко: Безвремие!...
...В тази нощ, като в Храм на Живота,
със молитва да влезем и с нея
там Любов да измолим от Бога,
но и Време да я изживеем!...
04.11.2021.
© Коста Качев Все права защищены