Понякога, много понякога,
изригват над нас звездопади,
изпълват сърцата ни с блясък
и чупим с ръцете желязо.
И тичаме, древни, по равното,
изпънали всичките жили,
на краката ни боси през раните
в нас земната сила се влива.
Устите, широко разтворени,
първичния вятър поглъщат,
очите безумни, учудени,
старите сили възвръщат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up