Първа носталгия

20 sept 2007, 10:40

Poesía

520 0 4

Понякога, много понякога,
изригват над нас звездопади,
изпълват сърцата ни с блясък
и чупим с ръцете желязо.
И тичаме, древни, по равното,
изпънали всичките жили,
на краката ни боси през раните
в нас земната сила се влива.
Устите, широко разтворени,
първичния вятър поглъщат,
очите безумни, учудени,
старите сили възвръщат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Първа носталгия

Искате да прочетете повече?

Propuestas