От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят...
Човек трудно се отказва от себе си...
И лесно се губи в други мисли...
Пътища много, край един...
Дни, часове...знаци...
Колко и да се лута, все си стига...
Една жестоко стрелка на часовник...
Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...