Apr 9, 2024, 1:21 PM

Път... 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
166 0 0

От изпушената мъгла се одими...

Улиците затракаха от студ...

Един писък на влак се удари...

По техния  асфалт...

 

Колко е пътят на този свят...

Човек трудно се отказва от себе си...

И лесно се губи в други мисли...

Пътища много, край един...

 

Дни, часове...знаци...

Колко  и да се лута, все си стига...

Една жестоко стрелка на часовник...

Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...

© Мария Чонкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??