9 апр. 2024 г., 13:21

Път... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
216 0 0
От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят...
Човек трудно се отказва от себе си...
И лесно се губи в други мисли...
Пътища много, край един...
Дни, часове...знаци...
Колко и да се лута, все си стига...
Една жестоко стрелка на часовник...
Някой ден ще спре и ще ни срещне с края...по пътя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонкова Все права защищены

Предложения
: ??:??