Apr 21, 2008, 8:51 AM

Път без изход 

  Poetry » Love
707 0 7

Въртях се в омагьосан кръг

и в този лабиринт безкраен,

не виждах аз към тебе път

и твоя дом за мен незнаен.

 

С безброй заключени врати,

с безброй ключалки и резета,

за тебе моите мечти,

за мене твоята вендета.

 

Но тръгвам веч от този съд,

как свойто бягство да прикрия,

не виждам аз към тебе път,

а тъй жадувах да открия.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??