Въртях се в омагьосан кръг
и в този лабиринт безкраен,
не виждах аз към тебе път
и твоя дом за мен незнаен.
С безброй заключени врати,
с безброй ключалки и резета,
за тебе моите мечти,
за мене твоята вендета.
Но тръгвам веч от този съд,
как свойто бягство да прикрия,
не виждам аз към тебе път,
а тъй жадувах да открия.
© Красимира Касабова Все права защищены