Ухаеш ми прекрасно на обреченост,
очите ти ме оковават гибелно...
В прегръдката ти... толкова далече съм
от всичко, що в реалност е изстинало.
Била си земна? Как да го повярвам -
в усмивката ти цели светове
се скитат без посока и навярно
завиждат ми, че с теб съм заклеймен,
или белязан, в чара ти – безвластен,
безпомощен се чувствам, окован,
обсебен от желанията, страстите,
пречупен в хиляди парчета и събран, ...