zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
21.12.2011 г., 10:40 ч.

Път без връщане 

  Поезия » Любовна
1139 0 18

Ухаеш ми прекрасно на обреченост,

очите ти ме оковават гибелно...

В прегръдката ти... толкова далече съм

от всичко, що в реалност е изстинало.

 

Била си земна? Как да го повярвам -

в усмивката ти цели светове

се скитат без посока и навярно

завиждат ми, че с теб съм заклеймен,

 

или белязан, в чара ти – безвластен,

безпомощен се чувствам, окован,

обсебен от желанията, страстите,

пречупен в хиляди парчета и събран,

 

изгубен във очите ти поглъщащи,

намерен между топлите ти длани,

обреченост е... Път без връщане,

по който следвам моите желания –

Теб.

© Александър Охрименко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??